Забравих името си

Oct 24, 2014, 8:00 AM

Poetry » Phylosophy

1289 0 4

Изхабена от усмивки,
уморена от преструвки,
вглъбена в собствен ритъм на сърцето,
вървя самотно аз в полето.
Вървя сама и трудно ми е да си спомня,
вървя си и не мога да припомня
на себе си, а не на друг
как беше мойто име.
Забравих името си,
какво проклятие!
Забравям себе си
и нямам понятие ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Забравих името си

Want to read more?

Random works