4.09.2010 г., 8:12

Забравих се на последната си Гара

1.7K 0 30

 

 

 

 

 

 

                            ЗАБРАВИХ  СЕ  НА  ПОСЛЕДНАТА  СИ  ГАРА

 

         __________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

                            И това лято прегоря.

                            Някак отведнъж си замина.

                            Също като Любовта ни остаря...

                            Без изобщо даже да се случи.

 

 

                            Забравих се на последната си Гара.

 

 

                            Като песъчинка сред пустинята...

                            Не - като капка във бистра вода.

                            Или като сълза, мълком неизплакана.

                            Слънчево отразила следдъждовно дъгата.

 

 

                            Забравих се на последната си Гара.

 

 

                             Мой бедни ми, бедни...  Гърбав Квазимодо.

                             Недочакал своята красива Есмералда.

                             От Бога забравен на последната си Гара.

 

 

                             Стъпките ти тъжно вятърът отвя.

                             Само белегът на челото ми остана.

                             И боли, боли...  Като жива рана.

                             Там, където горещо дъхът ти ме докосна.

 

 

                             Ала забравих се на последната си Гара...

 

 

 

 

 

 

 

 

                             2010 г.

 

 

 

                                                                 Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз те поздравявам, Яна!
    С благодарност и признателност за прочита и коментара.
    Бъди !!!
  • Чета и си казвам : ето това е най-хубавото ти стихотворение,от новите,последните.Най-близко е до мен!Поздравявам те ,Вик!
  • Мариники, Ведрина - ... нямам думи...
    Благодаря ви много, много, много!
    Бъдете !!!
  • "И това лято прегоря.
    Някак отведнъж си замина.
    Също като Любовта ни остаря...
    Без изобщо даже да се случи."
    Наситено лилава - тъга!!!

  • не стих...а сълза отронена...
    Виктор, душевно близко ми е това красиво твое стихотворение.
    сърдечен поздрав.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...