VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
103 2942
4 сент. 2010 г., 08:12

Забравих се на последната си Гара 

  Поэзия
1443 0 30

 

 

 

 

 

 

                            ЗАБРАВИХ  СЕ  НА  ПОСЛЕДНАТА  СИ  ГАРА

 

         __________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

                            И това лято прегоря.

                            Някак отведнъж си замина.

                            Също като Любовта ни остаря...

                            Без изобщо даже да се случи.

 

 

                            Забравих се на последната си Гара.

 

 

                            Като песъчинка сред пустинята...

                            Не - като капка във бистра вода.

                            Или като сълза, мълком неизплакана.

                            Слънчево отразила следдъждовно дъгата.

 

 

                            Забравих се на последната си Гара.

 

 

                             Мой бедни ми, бедни...  Гърбав Квазимодо.

                             Недочакал своята красива Есмералда.

                             От Бога забравен на последната си Гара.

 

 

                             Стъпките ти тъжно вятърът отвя.

                             Само белегът на челото ми остана.

                             И боли, боли...  Като жива рана.

                             Там, където горещо дъхът ти ме докосна.

 

 

                             Ала забравих се на последната си Гара...

 

 

 

 

 

 

 

 

                             2010 г.

 

 

 

                                                                 Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз те поздравявам, Яна!
    С благодарност и признателност за прочита и коментара.
    Бъди !!!
  • Чета и си казвам : ето това е най-хубавото ти стихотворение,от новите,последните.Най-близко е до мен!Поздравявам те ,Вик!
  • Мариники, Ведрина - ... нямам думи...
    Благодаря ви много, много, много!
    Бъдете !!!
  • "И това лято прегоря.
    Някак отведнъж си замина.
    Също като Любовта ни остаря...
    Без изобщо даже да се случи."
    Наситено лилава - тъга!!!

  • не стих...а сълза отронена...
    Виктор, душевно близко ми е това красиво твое стихотворение.
    сърдечен поздрав.
  • Благодаря ви, Вилдан, Агоп - много!
    Здравейте и двамата...
  • няма по хубаво нещо от" гара за двама"...!

    дано е тази, за която говориш...

    поздравления за стиха, Виктор!!!
  • Боли! Като жива рана...
  • Елице-Водице, целувам ти ръка с благодарност!
    Мъдри Човече, трогна ме с римувания си коментар.
    Да не говорим, че ме удари в земята...
    Благодаря ти от цялото си Сърце!
  • О, виждам в очите ти жива тъга
    по някакви гари, несбъднати срещи!
    Жадуваш за младост безгрижна сега,
    за обич и пламнали устни горещи!

    Изгаря те още онази мечта
    за пролет разцъфнала, приказна бяла.
    В сърцето ти още гори любовта,
    с надежда за утро вълшебно изгряла!

    Запей пак за Слънце, звезди и Луна,
    за птици с крила, от любов затрептели.
    В сърцето ти няма да падне слана,
    когато във него са птици запели!
  • С наслада прочетох и те поздравявам.
  • Наталия, Искра, Люсил, Ена, Сеси, Ивон, Галя, Златно Момиче -
    представа нямате колко съм трогнат...
    Не очаквах толкова разкошни коментари за повече от скромния ми стих.
    Бъдете !!!
  • Поздрави за хубавия стих, Виктор!
  • Добре, че си тук... Как намираш винаги такава нежност!? Понякога не ти ли се иска да изкрещиш в стих! Прекрасен си, Вик.
  • Не мога да пропусна нищо написано от теб! Поздравления за стиха!
  • Виктор, ти сериозно ли говориш за ленност на духа?
    За твоя ли става дума, м?
    При такава великолепна поезия нещо не виждам къде си скрил ленността.
    Виждам един творец, когото с удоволствие чета
    Прегръдка!!!
  • С Арихо - смирено тържество на мъдростта е стихотворението ти, Виктор! Поздравления!
  • Божестен стих!
  • Прекрасен стих! Поздрав.
  • "... на последната си Гара."
    Да, Роси, Бог наистина обича всичките си чада.
    Но, не съм сигурен какви чувства изпитва към някой, който сам себе си
    е "забравил на последната си Гара"... Защото Господ Иисус Христос проповядва смирението, ала не и ленността на Духа.
    Но, да не задълбаваме в теософски теми.
    Благодаря ти за прочита и коментара.
  • Извънземни Приятелю, Маестро Райсън, Руми, Любо, Роси, Плами,
    Неделина, Мариела, Мария, Жарко Момиче, Водолея, Веси, Марианка,
    Мариан - думите не стигат да изразя вълнението и благодарността си!
    Признателен съм на всички ви...
    Здравейте !!!
  • Май не си се забравил...?За мен поезията е усещане,а ти точно това ми даваш.Благодаря ти!
  • От последните гари тръгват първите влакове!
  • Тъжен стих!
    Рано е още за последната гара!
    Поздрав!
  • Уморената мъдра тъга
    в коловоза предсмъртно се свлече...
    Но небето закичи дъга!
    И изгря във душата ти вечност!
  • Добре поднесеният стих си е хубавият стих
  • Тогава аз ще те откраднаБез да питам
    Поздравявам те!
  • Натъжи ме, Вик! Поздрав!!!
  • Хареса ми, Виктор! Поздравления за творбата!
  • На последната гара душата отмаря...няма забрава има да дава ,има да учи...какво ше се случи...
    Поздрав приятелю и не бъди тъжен...Ти си ангел!!!
Предложения
: ??:??