Забравих се на последната си Гара
ЗАБРАВИХ СЕ НА ПОСЛЕДНАТА СИ ГАРА
__________________________________________________
И това лято прегоря.
Някак отведнъж си замина.
Също като Любовта ни остаря...
Без изобщо даже да се случи.
Забравих се на последната си Гара.
Като песъчинка сред пустинята...
Не - като капка във бистра вода.
Или като сълза, мълком неизплакана.
Слънчево отразила следдъждовно дъгата.
Забравих се на последната си Гара.
Мой бедни ми, бедни... Гърбав Квазимодо.
Недочакал своята красива Есмералда.
От Бога забравен на последната си Гара.
Стъпките ти тъжно вятърът отвя.
Само белегът на челото ми остана.
И боли, боли... Като жива рана.
Там, където горещо дъхът ти ме докосна.
Ала забравих се на последната си Гара...
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев All rights reserved.
