Забравихме звука на тишината
Забравихме звука на тишината ...
... в шумното ни време, де идилия такава,
да намериш тиха маса в ресторантче китно
и да помолиш за менюто, да избереш питието
за дамата коя е с теб и за душата своя
огрубяла от времето, което някои си присвояват,
да помолиш музиката тиха да се не спира,
нека гали въздуха и да разказва на душите
без думи за онова, най-нежно що е помежду ви!
Нека на душите ви да напипа струните,
та отклик на взаимност да събуди със спомени
за времена заглъхнали в суетата на бързането
и надпревара в грешната себичност,
да заглуши буботенето на медийната каша,
крясъка на политиките,
шумотевицата от реклами
смесена с горчилка на броените пари ...
....................
и да зазвучи едно едничко,
Вълдобревото "забави, забави!"
януари, 2020 БЕЛОБРАД
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветан Костадинов Всички права запазени
