Забриски Пойнт
Забриски Пойнт
В памет на Микеланджело Антониони
В една квартална кръчма пия херес...
Защо не мога да се примиря?!...
Застанал срещу личното си Его,
се хващам да се дърля сам със себе си
и да проклинам своята професия...
Но кой да търси инженери в тази тишина?!...
Когато се разбиваха основите,
когато се крадеше арматурата
и се продаваше от манговци, по две за лев...
Сега наливам само себе си
и си поръчвам Блъди Мери, за капак...
Макар, ако попитат мен,
това е само пот, от гърба на капитана Блъд,
качил се върху Мери (пък била ù Кристмас)...
И тези пръски от епидермален слой
са сигурно едно разлитане на поколението,
повтарящо експлозия а ла “Забриски Пойнт”!...
С какво да се употребим, а не по колко
да изкяриме на борсата?! – това е днес
сакралният въпрос, за който имам само течен отговор...
... Наяждането и отхода са просто двама
нискочели братя, на обичайните по тез земи родители –
до пълното затваряне на цикъла, във рохка пръст...
Наздраве! – празниците свършиха. И аз ще свършвам,
скъпа моя Мери, че грапав път ме чака
да си намеря хвръкналата къща във мрака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
