andromen (Иван)
41 29
16.07.2013 г., 22:13 ч.

Забриски Пойнт 

  Поезия
899 0 4

Забриски Пойнт

В памет на Микеланджело Антониони

 

В една квартална кръчма пия херес...

Защо не мога да се примиря?!...

Застанал срещу личното си Его,

се хващам да се дърля сам със себе си

и да проклинам своята професия...

Но кой да търси инженери в тази тишина?!...

Когато се разбиваха основите,

когато се крадеше арматурата

и се продаваше от манговци, по две за лев...

Сега наливам само себе си

и си поръчвам Блъди Мери, за капак...

Макар, ако попитат мен,

това е само пот, от гърба на капитана Блъд,

качил се върху Мери (пък била ù Кристмас)...

И тези пръски от епидермален слой

са сигурно едно разлитане на поколението,

повтарящо експлозия а ла “Забриски Пойнт”!...

С какво да се употребим, а не по колко

да изкяриме на борсата?! – това е днес

сакралният въпрос, за който имам само течен отговор...

... Наяждането и отхода са просто двама

нискочели братя, на обичайните по тез земи родители –

до пълното затваряне на цикъла, във рохка пръст...

Наздраве! – празниците свършиха. И аз ще свършвам,

скъпа моя Мери, че грапав път ме чака

да си намеря хвръкналата къща във мрака.

 

© Иван Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??