Забриски Пойнт
Забриски Пойнт
В памет на Микеланджело Антониони
В една квартална кръчма пия херес...
Защо не мога да се примиря?!...
Застанал срещу личното си Его,
се хващам да се дърля сам със себе си
и да проклинам своята професия...
Но кой да търси инженери в тази тишина?!...
Когато се разбиваха основите,
когато се крадеше арматурата
и се продаваше от манговци, по две за лев...
Сега наливам само себе си
и си поръчвам Блъди Мери, за капак...
Макар, ако попитат мен,
това е само пот, от гърба на капитана Блъд,
качил се върху Мери (пък била ù Кристмас)...
И тези пръски от епидермален слой
са сигурно едно разлитане на поколението,
повтарящо експлозия а ла “Забриски Пойнт”!...
С какво да се употребим, а не по колко
да изкяриме на борсата?! – това е днес
сакралният въпрос, за който имам само течен отговор...
... Наяждането и отхода са просто двама
нискочели братя, на обичайните по тез земи родители –
до пълното затваряне на цикъла, във рохка пръст...
Наздраве! – празниците свършиха. И аз ще свършвам,
скъпа моя Мери, че грапав път ме чака
да си намеря хвръкналата къща във мрака.
© Иван All rights reserved.
