Зад хоризонта
535
0
0
Как бавно и мъчително
ни времето изтича...
През иглени уши
ни се провират дните...
Не знам какво
зад хоризонта ни наднича?!
Ще дойдат ли
неканени бедите!
Каквото и да е,
готов съм аз да го посрещна!
Не може нищо вече
да ме изненада.
О, всяка моя стъпка,
правилна или погрешна,
ме е карала
аз все да я изстрадам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
