14.12.2012 г., 13:54 ч.

Зад хоризонта 

  Поезия » Философска
406 0 0

Как бавно и мъчително

 ни времето изтича...

 През иглени уши

 ни се провират дните...

 Не знам какво

 зад хоризонта ни наднича?!

 Ще дойдат ли

 неканени бедите!

 


Каквото и да е,

 готов съм аз да го посрещна!

 Не може нищо вече

 да ме изненада.

 О, всяка моя стъпка,

 правилна или погрешна,

ме е карала

 аз все да я изстрадам!

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??