Зад хоризонта

Poetry » Philosophical

534 0 0

Как бавно и мъчително

ни времето изтича...

През иглени уши

ни се провират дните...

Не знам какво

зад хоризонта ни наднича?!

Ще дойдат ли

неканени бедите!

Каквото и да е,

готов съм аз да го посрещна!

Не може нищо вече

да ме изненада.

О, всяка моя стъпка,

правилна или погрешна,

ме е карала

аз все да я изстрадам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0