24.03.2008 г., 10:58 ч.

... зад стъкло 

  Поезия » Друга
5.0 (6)
917 0 8
Пред мен са хора, зад стъкло.
Ръка протягам безнадеждно.
Излива се небе от думи.
И всеки образ на добро и зло
до кръв изчистен е прилежно.
Пред мен са хора, като риби,
зад глухонямото стъкло са скрити.
Тук няма кой витрините да счупи,
защото думите са леки тухли.
Тук немите крещят за нещо
пред публика от глухи.
Другарството и близостта са срам - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Предложения
  • Боя се да не дойде миг, когато денят ми вече ще е скучен, сив, и няма да разплаче тишината дори най-...
  • Устните ти шепнат нещо! И любов ми обещават… Устните ти са горещи и ми пречат да решавам… Във душата...
  • Белязах ти душата с незабрава и сянката си в стъпките ти вплетох. Два въглена горещи на раздяла в съ...

Още произведения »