24.03.2008 г., 10:58

... зад стъкло

1.1K 0 8
Пред мен са хора, зад стъкло.
Ръка протягам безнадеждно.
Излива се небе от думи.
И всеки образ на добро и зло
до кръв изчистен е прилежно.

Пред мен са хора, като риби,
 зад глухонямото стъкло са скрити.

Тук няма кой витрините да счупи,
защото думите са леки тухли.

Тук немите крещят за нещо
пред публика от глухи.

Другарството и близостта са срам -
петно от счупено и режещо стъкло.

Строшеното го претопяват вещо,
изливат го в прозрачен студ.

Студено е, болезнено и безнадеждно.
Тук винаги се чувствам сам...
и глух, и ням... и малко луд,
във стъклена витрина.
Троша те със въпроси
и кървя...
Какъв абсурд!
След мен почистват...
Но знам, че ще забравят някое петно...
Надежда значи има,
да намеря своя камък
в проклетата градина
от стъкло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Тук немите крещят за нещо
    пред публика от глухи..."
    И все така... и все така...
    Поздравления за хубавото стихотворение!


  • Определено страхотен стих, много...
    Поздравления, Димитър.
  • Благодаря ви,Анета и Магдалена. Поздрав!
  • Много силно, истинско
    и вълнуващо поетично откровение!!!
    Браво! Много ми хареса! с обич, Димитър.
  • Невероятен, силен стих!
    Поздравления Вестин!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...