... зад стъкло
Пред мен са хора, зад стъкло.
Ръка протягам безнадеждно.
Излива се небе от думи.
И всеки образ на добро и зло
до кръв изчистен е прилежно.
Пред мен са хора, като риби,
зад глухонямото стъкло са скрити.
Тук няма кой витрините да счупи,
защото думите са леки тухли.
Тук немите крещят за нещо
пред публика от глухи.
Другарството и близостта са срам -
петно от счупено и режещо стъкло.
Строшеното го претопяват вещо,
изливат го в прозрачен студ.
Студено е, болезнено и безнадеждно.
Тук винаги се чувствам сам...
и глух, и ням... и малко луд,
във стъклена витрина.
Троша те със въпроси
и кървя...
Какъв абсурд!
След мен почистват...
Но знам, че ще забравят някое петно...
Надежда значи има,
да намеря своя камък
в проклетата градина
от стъкло!
Ръка протягам безнадеждно.
Излива се небе от думи.
И всеки образ на добро и зло
до кръв изчистен е прилежно.
Пред мен са хора, като риби,
зад глухонямото стъкло са скрити.
Тук няма кой витрините да счупи,
защото думите са леки тухли.
Тук немите крещят за нещо
пред публика от глухи.
Другарството и близостта са срам -
петно от счупено и режещо стъкло.
Строшеното го претопяват вещо,
изливат го в прозрачен студ.
Студено е, болезнено и безнадеждно.
Тук винаги се чувствам сам...
и глух, и ням... и малко луд,
във стъклена витрина.
Троша те със въпроси
и кървя...
Какъв абсурд!
След мен почистват...
Но знам, че ще забравят някое петно...
Надежда значи има,
да намеря своя камък
в проклетата градина
от стъкло!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
