Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
24.03.2008 г., 10:58 ч.

... зад стъкло 

  Поезия » Друга
731 0 8
Пред мен са хора, зад стъкло.
Ръка протягам безнадеждно.
Излива се небе от думи.
И всеки образ на добро и зло
до кръв изчистен е прилежно.

Пред мен са хора, като риби,
 зад глухонямото стъкло са скрити.

Тук няма кой витрините да счупи,
защото думите са леки тухли.

Тук немите крещят за нещо
пред публика от глухи.

Другарството и близостта са срам -
петно от счупено и режещо стъкло.

Строшеното го претопяват вещо,
изливат го в прозрачен студ.

Студено е, болезнено и безнадеждно.
Тук винаги се чувствам сам...
и глух, и ням... и малко луд,
във стъклена витрина.
Троша те със въпроси
и кървя...
Какъв абсурд!
След мен почистват...
Но знам, че ще забравят някое петно...
Надежда значи има,
да намеря своя камък
в проклетата градина
от стъкло!

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Тук немите крещят за нещо
    пред публика от глухи..."
    И все така... и все така...
    Поздравления за хубавото стихотворение!


  • Определено страхотен стих, много...
    Поздравления, Димитър.
  • Благодаря ви,Анета и Магдалена. Поздрав!
  • Много силно, истинско
    и вълнуващо поетично откровение!!!
    Браво! Много ми хареса! с обич, Димитър.
  • Невероятен, силен стих!
    Поздравления Вестин!
  • Поздрав, Петя, Вилдан!
  • Надежда значи има,
    да намеря своя камък
    в проклетата градина
    от стъкло!

    Ами... това е!
  • Тук немите крещят за нещо
    пред публика от глухи.

    Впечатлена съм!Поздрав!
Предложения
: ??:??