Пред мен са хора, зад стъкло. Ръка протягам безнадеждно. Излива се небе от думи. И всеки образ на добро и зло до кръв изчистен е прилежно.
Пред мен са хора, като риби, зад глухонямото стъкло са скрити.
Тук няма кой витрините да счупи, защото думите са леки тухли.
Тук немите крещят за нещо пред публика от глухи.
Другарството и близостта са срам - петно от счупено и режещо стъкло.
Строшеното го претопяват вещо, изливат го в прозрачен студ.
Студено е, болезнено и безнадеждно. Тук винаги се чувствам сам... и глух, и ням... и малко луд, във стъклена витрина. Троша те със въпроси и кървя... Какъв абсурд! След мен почистват... Но знам, че ще забравят някое петно... Надежда значи има, да намеря своя камък в проклетата градина от стъкло!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
пред публика от глухи..."
И все така... и все така...
Поздравления за хубавото стихотворение!