5.03.2007 г., 11:09

Задача

874 0 1

Да знаеш, че достойно си живял

и си постигнал всичко,

за което си копнял!

Звучи хубаво, нали?

А ако утре всичко рухне

и смисълът ще се изгуби,

тъй, както ще се заличиш и ти,

а след време никой вече

няма да си спомня –

Теб и Твоите мечти...

И това е нашата задача:

да помнят нас и нашите дела,

да присъстват в пожълтели грамоти

нашите имена,

да иде реч за нас – велики слова...

За Нас?  - Да!

 

06.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Ракова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...