Nella_gold (Нели )
841 4525
18.12.2007 г., 8:30 ч.

Зададох толкова въпроси... 

  Поезия » Друга
739 0 18

Кажи ми, чуваш ли у мен

как сърцето учестено и задъхано тупти?

Как в очите ми сълзи напират, виждаш ли?

Как гласът ми глъхне в тъмното?

 

Кажи, усещаш ли у мене трепети,

които пак по вените кръвта разнася?

И как поемат очните ми сфери

жадно света около мен, защо ли?

 

 

Кажи душата ми дотук как

е вървяла срещу стръмното

и пътят - сложен лабиринт от някакви задачи,

задъхан пак срещу баира, още бодро крачи?

 

 

Кажи защо ръцете ми не аплодират на обратно?

И двете ли суетно сплитат пръсти,

когато пак конците са оплетени,

и здраво стегнати около странен възел?!

 

 

Кажи защо ушите ми заглъхват,

тогава, щом като вибрации към мен се носят думите?

И как, като предприлепно усещане за някаква опасност,

набързо в мрака се скатават?… пусто?

 

 

Кажи ми, виждаш ли над мене слънчеви отблясъци?

От закъсняло слънце в циганското лято? -

Казват, че не топлело…

И как се сплитат във косите ми лъчите?

 

 

Попитах те, зададох толкова въпроси…

Не зная отговор за тях дали ще имаш.

Но опитай се с усмивка да ми отговориш,

защото чувствата неотразими са!

NG/nnn
16 декември 2007

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??