Зададох толкова въпроси...
Кажи ми, чуваш ли у мен
как сърцето учестено и задъхано тупти?
Как в очите ми сълзи напират, виждаш ли?
Как гласът ми глъхне в тъмното?
Кажи, усещаш ли у мене трепети,
които пак по вените кръвта разнася?
И как поемат очните ми сфери
жадно света около мен, защо ли?
Кажи душата ми дотук как
е вървяла срещу стръмното
и пътят - сложен лабиринт от някакви задачи,
задъхан пак срещу баира, още бодро крачи?
Кажи защо ръцете ми не аплодират на обратно?
И двете ли суетно сплитат пръсти,
когато пак конците са оплетени,
и здраво стегнати около странен възел?!
Кажи защо ушите ми заглъхват,
тогава, щом като вибрации към мен се носят думите?
И как, като предприлепно усещане за някаква опасност,
набързо в мрака се скатават?… пусто?
Кажи ми, виждаш ли над мене слънчеви отблясъци?
От закъсняло слънце в циганското лято? -
Казват, че не топлело…
И как се сплитат във косите ми лъчите?
Попитах те, зададох толкова въпроси…
Не зная отговор за тях дали ще имаш.
Но опитай се с усмивка да ми отговориш,
защото чувствата неотразими са!
NG/nnn16 декември 2007
© Нели All rights reserved.
