Задето бе до мен...

Задето бе до мен в най-трудните моменти

и усмивката ти бе най-хубавото случващо ми се.

Задето опората ти опази ме, за да не залитна

като много други, да се сгромоля.

Задето като удавник хванах се за тебе

и не ме пусна  за нищо на света,

колкото и болка да ти причинявах,

към дъното със себе си да те завличах.

Задето позволи ми от теб да се поуча,

с търпение към невежеството ми се отнесе.

Задето от някои  мечти се отказа,

за да бъдеш ти днес до мен.

Задето даде ми в пъти повече,

отколкото аз можах на теб,

за което не намекна ми никога даже,

а камо ли пък да ме упрекна.

Задето и най-незначителното направи

за най-малкия жест и усърдие,

които забрави навярно със времето,

но които трепват все още в сърцето ми.

За всичкото туй, Благодаря ти!

А в останалите ни мигове заедно.

Аз ще съм за тебе това,

което ти досега бе за мене.

Калин Вълов

en