Задни мисли
Не скачам, както виждаш, от високото.
(Наскоро ми се случи да се счупя.)
Внимателно прохождам от лекарството,
което напоследък си купувам.
Отпивам само капчици по устните.
Облизвам ги и чакам да подейства.
Не бързам в себе си да те допусна.
(Напускат ме тъй често мойте демони.)
Харесва ми въженцето да дърпаме –
ту ти, ту аз със ловкост и небрежност.
Поредното! То може в клуп да се превърне.
(Увиснала бих аз за твойта нежност).
Публикувано във в-к Уикенд 27 април - 3 март 2019.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
