Feb 23, 2010, 3:41 PM  

Задни мисли 

  Poetry » Love
601 0 6

Не скачам, както виждаш, от високото.
(Наскоро ми се случи да се счупя.)
Внимателно прохождам от лекарството,
което напоследък си купувам. 

 

Отпивам само капчици по устните.
Облизвам ги и чакам да подейства.
Не бързам в себе си да те допусна.
(Напускат ме тъй често мойте демони.) 

 

Харесва ми въженцето да дърпаме –
ту ти, ту аз със ловкост и небрежност.
Поредното! То може в клуп да се превърне.
(Увиснала бих аз за твойта нежност).

 

 

Публикувано във в-к Уикенд 27 април - 3 март 2019.

 

 

 

 

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??