3.11.2018 г., 14:19  

В сърцата, чак до гроб ще ни пробожда

761 6 7

Душите ваши в нас витаят още –

мир на праха ви, Господ да прости!

Прекараните общи дни и нощи,

завинаги прокараха следи.

 

Живи са спомените, натежали,

с любов и радост, с болка и тъга.

Каквото сте могли, сте ни го дали,

оставаме със общата съдба.

 

Това е ден за почит и за прошка,

че ние, земните сме в грехове.

В сърцата чак до гроб ще ни пробожда,

ведно, а измеренията – две!

 

3.11.18: Задушница е!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...