4.04.2008 г., 10:42

Загива утрешният ден

789 0 12
Изстрадах всяка сълза,
паднала от твоите очи.
Сбъднах несбъдната мечта,
колкото и да боли.
Наруших заветни правила,
ръководена от любовта.
Стопих неугасващи свещи,
молейки се за мир и доброта.
Възкръснах, разпната за теб,
вярвайки, че ще ми простиш.
Но не съм Исус, а просто човек,
разбрал, че е съгрешил.
Докоснах непреброими звезди,
опитвайки се да те уловя.
Изкачих високи планини,
за да вдишам глътка свобода.
Направих всичко, което мога,
знаеш, че си единствен за мен.
Но теб те няма, за да ме стоплиш
и загива утрешният ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...