23.09.2015 г., 22:59

Заговезни

1K 0 19

              З А Г О В Е З Н И

                                                                  В памет  на сестра ми  Митка

 

                                                  Роди се, когато разтвори

                                                  небето щастливо очи,

                                                  пророчески щом заговори

                                                  преплитайки  с радост лъчи.

                                                  Заговезни  бе – лък и стрели,

                                                  и огън запален сред  двора.

                                                  Над него пък радост вали

                                                  и облива събраните хора...

                                                  Политна високо стрелата,

                                                  звездичка понесе нагоре.

                                                  Предначерта ти съдбата -

                                                  без някой със нея да спори:

                                                  вещаеше път и победа,                      

                                                  простори от теб завладяни,

                                                  красавица да те отгледат -

                                                  достойна за скъпо имане.

                                                  Препълнено сърцето ти беше

                                                  с много любов и надежда,

                                                  но през живота вървеше

                                                  като в объркана прежда.

                                                  Нямаше рамо до тебе

                                                  да те подкрепя и води,

                                                  със любов да те обсебе,

                                                  за да печелиш победи.

                                                  А трън в плътта ти забоден

                                                  вместо водач те оцели.

                                                 До кръста Исусов обагрен

                                                 достигнаха твоите цели.

                                                 Всяка стъпка с кръвта си беляза -

                                                 като разтворена рана.

                                                 Никому нищо не каза

                                                 по пътя стръмен към Стана.

                                                 Вярвам, че Бог те посрещна –

                                                 с бялото стадо Пастира.

                                                 Усмихнат с ръцете си плесна

                                                 и ориол ти пунктира.

                                                 Внезапно звезди заваляха

                                                 радост в сърцата си свили.

                                                 Ангели вмиг  долетяха –

                                                 дариха ти обич и сили.

                                                 Сбъдна се всичко накрая,

                                                 предначертано тогава.

                                                 Блажена си вече във Рая...

                                                 Преходното долу остава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Десислава за добрите .думи. Направих справка с правописния речник. Вярното е "ореол". Бъди благословена!
  • Много е силно, тъжно, плачещо - в памет на една обичана жена!
    Не е ли "ореол", не "ориол"?
  • Браво Тони много е хубаво.
  • Написано с много обич!
  • Сътворено с много обич и тъга!Поздрави Тони приятелко до нови!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...