Заговезни

              З А Г О В Е З Н И

                                                                  В памет  на сестра ми  Митка

                                                  Роди се, когато разтвори

                                                  небето щастливо очи,

                                                  пророчески щом заговори

                                                  преплитайки  с радост лъчи.

                                                  Заговезни  бе – лък и стрели,

                                                  и огън запален сред  двора.

                                                  Над него пък радост вали

                                                  и облива събраните хора...

                                                  Политна високо стрелата,

                                                  звездичка понесе нагоре.

                                                  Предначерта ти съдбата -

                                                  без някой със нея да спори:

                                                  вещаеше път и победа,                      

                                                  простори от теб завладяни,

                                                  красавица да те отгледат -

                                                  достойна за скъпо имане.

                                                  Препълнено сърцето ти беше

                                                  с много любов и надежда,

                                                  но през живота вървеше

                                                  като в объркана прежда.

                                                  Нямаше рамо до тебе

                                                  да те подкрепя и води,

                                                  със любов да те обсебе,

                                                  за да печелиш победи.

                                                  А трън в плътта ти забоден

                                                  вместо водач те оцели.

                                                 До кръста Исусов обагрен

                                                 достигнаха твоите цели.

                                                 Всяка стъпка с кръвта си беляза -

                                                 като разтворена рана.

                                                 Никому нищо не каза

                                                 по пътя стръмен към Стана.

                                                 Вярвам, че Бог те посрещна –

                                                 с бялото стадо Пастира.

                                                 Усмихнат с ръцете си плесна

                                                 и ориол ти пунктира.

                                                 Внезапно звезди заваляха

                                                 радост в сърцата си свили.

                                                 Ангели вмиг  долетяха –

                                                 дариха ти обич и сили.

                                                 Сбъдна се всичко накрая,

                                                 предначертано тогава.

                                                 Блажена си вече във Рая...

                                                 Преходното долу остава.