1.09.2019 г., 11:06

Загуба

1.5K 0 0

Болен е...

Моля се да оздравее бързо и да е здрав. Нищо друго не искам.

Нека бъде щастлив.

Явно е щастлив без мен, а аз бях щастлива с него...

Но него вече го няма.

Загубих го...

Жалко за което, чувствах се добре в обятията му.

 

Неговите прегръдки бяха моето спокойствие.

От доста време вече съм неспокойна.

И може би... малко тъжна... и нещастна...

Но минава.

Бавно и болезнено... но минава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бетослава Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...