bibata (Зорница Аламанчева)
66 295
8.04.2008 г., 13:50 ч.

Загубено завинаги 

  Поезия » Друга
663 0 3

Скрих незарасналите рани

зад безброй заключени врати.

Много двойници оставих

да плачат по изгубените си мечти.

Скрих и всички свои болки,

скърби и сълзи, за да не виждат те

лицето ми зад металните врати.

Някъде из този лабиринт

още чувам тихите им вопли.

--------------------------------------

Тихи са, но как боли!

--------------------------------------

Познавайки частица от себе си -

да не я откриеш вече ти.

© Зорница Аламанчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??