Скрих незарасналите рани
зад безброй заключени врати.
Много двойници оставих
да плачат по изгубените си мечти.
Скрих и всички свои болки,
скърби и сълзи, за да не виждат те
лицето ми зад металните врати.
Някъде из този лабиринт
още чувам тихите им вопли.
--------------------------------------
Тихи са, но как боли!
-------------------------------------- ...