bibata (Зорница Аламанчева)
66 295
Apr 8, 2008, 1:50 PM

Загубено завинаги 

  Poetry » Other
668 0 3

Скрих незарасналите рани

зад безброй заключени врати.

Много двойници оставих

да плачат по изгубените си мечти.

Скрих и всички свои болки,

скърби и сълзи, за да не виждат те

лицето ми зад металните врати.

Някъде из този лабиринт

още чувам тихите им вопли.

--------------------------------------

Тихи са, но как боли!

--------------------------------------

Познавайки частица от себе си -

да не я откриеш вече ти.

© Зорница Аламанчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??