Скрих незарасналите рани
зад безброй заключени врати.
Много двойници оставих
да плачат по изгубените си мечти.
Скрих и всички свои болки,
скърби и сълзи, за да не виждат те
лицето ми зад металните врати.
Някъде из този лабиринт
още чувам тихите им вопли.
--------------------------------------
Тихи са, но как боли!
--------------------------------------
Познавайки частица от себе си -
да не я откриеш вече ти.
© Зорница Аламанчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
