17.02.2008 г., 15:07

Загубих се

1.3K 0 2

Защо живея,

защо аз дишам?

Защо мечтая?

Не виждам ли, че смисъл няма,

не мога да се боря вече,

не мога да мечтая,

не мога да се крия...

От дълго време се измъчвам

... а надежда вече няма.

Загубих вярата в човека,

загубих себе си в безброй лица,

загубих теб,

загубих всичко...

Така се случва в любовта...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© СуЗинКа АшоВа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси надявам се да открия човека , който няма да ме кара да плача ..
  • Добре дошла!

    Миличка, има много болка в твоето стихче...усеща се...
    Но никога не се предавай и от любовта не винаги боли, ще откриеш своето щастие..пожелавам ти го!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...