17.02.2008 г., 15:07

Загубих се

1.3K 0 2

Защо живея,

защо аз дишам?

Защо мечтая?

Не виждам ли, че смисъл няма,

не мога да се боря вече,

не мога да мечтая,

не мога да се крия...

От дълго време се измъчвам

... а надежда вече няма.

Загубих вярата в човека,

загубих себе си в безброй лица,

загубих теб,

загубих всичко...

Така се случва в любовта...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© СуЗинКа АшоВа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси надявам се да открия човека , който няма да ме кара да плача ..
  • Добре дошла!

    Миличка, има много болка в твоето стихче...усеща се...
    Но никога не се предавай и от любовта не винаги боли, ще откриеш своето щастие..пожелавам ти го!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...