Feb 17, 2008, 3:07 PM

Загубих се

  Poetry » Love
1.3K 0 2

Защо живея,

защо аз дишам?

Защо мечтая?

Не виждам ли, че смисъл няма,

не мога да се боря вече,

не мога да мечтая,

не мога да се крия...

От дълго време се измъчвам

... а надежда вече няма.

Загубих вярата в човека,

загубих себе си в безброй лица,

загубих теб,

загубих всичко...

Така се случва в любовта...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© СуЗинКа АшоВа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси надявам се да открия човека , който няма да ме кара да плача ..
  • Добре дошла!

    Миличка, има много болка в твоето стихче...усеща се...
    Но никога не се предавай и от любовта не винаги боли, ще откриеш своето щастие..пожелавам ти го!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...