25.03.2006 г., 21:38

Загубих те

1.1K 0 1

Загубих пътя...

Загубих и теб...

Загубих сърцето си...

Загубих всичко освен любовта си към теб...

      Сега живея в(ъв) една лъжа.

      Но какъв живот е това?

      Живот обгърнат в болка и самота...

      сълзи,които съм безсилна да спра...

      Тръгваш си,а мракът те поглъща,

      а аз оставам самичка в нощта,

      раздялата жестока силно ме прегръща,

      а сърцето ми разбито те моли “Върни ми любовта!”...

      Но ти не спираш...

      Своя път дълъг продължаваш.

      причина за края така и не намираш,

      тръгваш си,оставяш ме и до болка ме нараняваш...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моничка Захарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво!!!Много хубаво.Не знам защо аз сам първия,който гласува.Та никой ли не го е чел???

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...