25.03.2006 г., 21:38

Загубих те

1K 0 1

Загубих пътя...

Загубих и теб...

Загубих сърцето си...

Загубих всичко освен любовта си към теб...

      Сега живея в(ъв) една лъжа.

      Но какъв живот е това?

      Живот обгърнат в болка и самота...

      сълзи,които съм безсилна да спра...

      Тръгваш си,а мракът те поглъща,

      а аз оставам самичка в нощта,

      раздялата жестока силно ме прегръща,

      а сърцето ми разбито те моли “Върни ми любовта!”...

      Но ти не спираш...

      Своя път дълъг продължаваш.

      причина за края така и не намираш,

      тръгваш си,оставяш ме и до болка ме нараняваш...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моничка Захарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво!!!Много хубаво.Не знам защо аз сам първия,който гласува.Та никой ли не го е чел???

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....