Загубих те за мъничко
Загубих те за мъничко
и виж -
душата ми повехнала е.
Ето -
удавих се
в тревогата.
Уви -
не ми е силна вярата.
Къде ти!
Говоря само -
имала съм дух,
могла съм
планината да преместя,
защото вярвам в Бога!
Ала тук,
в сърцето си
не мога да
Го вместя.
Все още е изпълнено с неща,
които ме изпиват,
нараняват
и провокират
гняв
и суета...
На слабостта си
пак се уповавам...
Загубих те за малко,
само час,
а остарях с години.
Нямах вяра...
Стопли ме,
прегърни ме.
Ти и аз...
Да се помолим
Бог да ни помага!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
