Захир
Още те усещам,
сипеш се в ума ми като дъжд.
По тялото ми лазиш бавно,
неизбежно, като смърт.
И прорязваш!
Устните пресъхват всеки път.
Тръгна и в мен не съмва,
на дълбоко,
тъмно като в рог.
И дали?
Дали ще се измъкна?
Надеждата?
Казват, че я има!
Тя и с тебе си замина.
И прорязваш!
... Като пиявица засмука от сърцето,
а аз дълбая!
... И те усещам,
пронизваш ме като прокоба -
да не погледна (друг) мъж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени
