Още те усещам,
сипеш се в ума ми като дъжд.
По тялото ми лазиш бавно,
неизбежно, като смърт.
И прорязваш!
Устните пресъхват всеки път.
Тръгна и в мен не съмва,
на дълбоко,
тъмно като в рог.
И дали?
Дали ще се измъкна?
Надеждата?
Казват, че я има!
Тя и с тебе си замина.
И прорязваш!
... Като пиявица засмука от сърцето,
а аз дълбая!
... И те усещам,
пронизваш ме като прокоба -
да не погледна (друг) мъж.
© Кристина Славова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
