Закашля се старият вестник
Закашля се старият вестник
и смачкан отпусна глава.
На дните безмълвен наместник,
носител на тиха съдба.
Куп от ненужна хартия,
пропита със жълти петна.
Той с мъка лицето си крие,
че, клето, и то пожълтя.
Живот в непрочетени листи
твърде дълги години търпя.
Със пламнала свещ се прелисти
и с чар пепелта се засмя...
и смачкан отпусна глава.
На дните безмълвен наместник,
носител на тиха съдба.
Куп от ненужна хартия,
пропита със жълти петна.
Той с мъка лицето си крие,
че, клето, и то пожълтя.
Живот в непрочетени листи
твърде дълги години търпя.
Със пламнала свещ се прелисти
и с чар пепелта се засмя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Косева Всички права запазени
