Jan 17, 2008, 3:19 PM

Закашля се старият вестник

  Poetry
864 0 11
Закашля се старият вестник
и смачкан отпусна глава.
На дните безмълвен наместник,
носител на тиха съдба.

Куп от ненужна хартия,
пропита със жълти петна.
Той с мъка лицето си крие,
че, клето, и то пожълтя.

Живот в непрочетени листи
твърде дълги години търпя.
Със пламнала свещ се прелисти
и с чар пепелта се засмя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...