Закашля се старият вестник
и смачкан отпусна глава.
На дните безмълвен наместник,
носител на тиха съдба.
Куп от ненужна хартия,
пропита със жълти петна.
Той с мъка лицето си крие,
че, клето, и то пожълтя.
Живот в непрочетени листи
твърде дълги години търпя.
Със пламнала свещ се прелисти
и с чар пепелта се засмя...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up