1.12.2017 г., 9:19  

Заклех се!

1.2K 8 34

Сбъднах се на някого в мечтите. 
За друг превърнах се във океан.   
Удавила от него и следите.
За трети пък... дори не знам. 

 

С много си изгубих  дните. 
Интригите - плетеха ми на стан. 
Криех под завивките сълзите. 
(Навярно още са си там.)

 

С любов едни ми галеха косите. 
Други ме направиха за срам. 
А исках да летя с орлите,
но крилете ми прекърши ураган. 

 

Студени са на слънцето лъчите. 
Светът е станал глухоням. 
Усмивката - попари я с лъжите. 
Щастие - сега е просто блян. 

 

Скриха се за мен звездите. 
Попаднах във жесток капан. 
На живота сложни са игрите. 
Но ето, че сега - Заклех се! 

 

Заклех се!... 
Няма, ей така да му се дам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Посветено на една прекрасна жена. С пожеланието да намери отново сили в себе си и да се пребори с трудностите и изпитанията, пред които я поставя животът. От мен прегръдка. 

Коментари

Коментари

  • И от мен прегръдки за теб и за тази жена, Виолета! Много хубав посветен стих. Адмирации!
  • Има и много по-добри от мен, но се старая.
    Не ни струва нищо понякога да подкрепим човек и да му покажем, че не е сам и някой мисли за него.
  • Ех Пчеличке ,прегръдка топла от сърце от мен за теб и добротата ти!🐝
  • Ели, благодаря
  • Това посвещение е красив приятелски жест.
    Дано вдъхне кураж на лирическата!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...