1.12.2017 г., 9:19  

Заклех се!

1.2K 8 34

Сбъднах се на някого в мечтите. 
За друг превърнах се във океан.   
Удавила от него и следите.
За трети пък... дори не знам. 

 

С много си изгубих  дните. 
Интригите - плетеха ми на стан. 
Криех под завивките сълзите. 
(Навярно още са си там.)

 

С любов едни ми галеха косите. 
Други ме направиха за срам. 
А исках да летя с орлите,
но крилете ми прекърши ураган. 

 

Студени са на слънцето лъчите. 
Светът е станал глухоням. 
Усмивката - попари я с лъжите. 
Щастие - сега е просто блян. 

 

Скриха се за мен звездите. 
Попаднах във жесток капан. 
На живота сложни са игрите. 
Но ето, че сега - Заклех се! 

 

Заклех се!... 
Няма, ей така да му се дам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Посветено на една прекрасна жена. С пожеланието да намери отново сили в себе си и да се пребори с трудностите и изпитанията, пред които я поставя животът. От мен прегръдка. 

Коментари

Коментари

  • И от мен прегръдки за теб и за тази жена, Виолета! Много хубав посветен стих. Адмирации!
  • Има и много по-добри от мен, но се старая.
    Не ни струва нищо понякога да подкрепим човек и да му покажем, че не е сам и някой мисли за него.
  • Ех Пчеличке ,прегръдка топла от сърце от мен за теб и добротата ти!🐝
  • Ели, благодаря
  • Това посвещение е красив приятелски жест.
    Дано вдъхне кураж на лирическата!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....