24.01.2015 г., 7:49

Заключена усмивка

517 0 4

Една жена ме поздрави.

А никога не бях я срещал.

Със слънчева усмивка ме дари.

Усмивка, за която всеки би завиждал.

 

След мене поздрави и друг.

Усмихна се на някаква старица.

След туй и на съпруга със съпруг,

на две деца, " Здравейте" !, се провикна.

 

На всички се усмихваше жената.

И поздравяваше наред.

Тук, май не са добре нещата.

Зад нея санитар. А друг - отпред.

 

Прибраха я. Не е нормално,

да се усмихваш в тези времена.

Щастлив да си, не е реално.

Заключиха я зад решетъчна врата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, приятели!
  • Да..., - и това също е необичайно...!!!
    "Единственото по-лошо нещо от мъж който не слуша жена си, е мъж който слуша жена си..., и докато мъжът е жесток, жената все още може да се надява, но стане ли добросърдечен, всичко е загубено...!!!" Етиен Рей
  • Много хубав и интересен стих!
    Явно днес не е нормално да се усмихваш,
    раздаваш доброта, усмивки и да бъдеш щастлив от това!
    А как ми се иска да е обратното...
  • "Прибраха я. Не е нормално,
    да се усмихваш в тези времена.
    Щастлив да си, не е реално.
    Заключиха я зад решетъчна врата."
    Силно въздействаща поезия твориш. Прочетох още няколко от последните ти стихотворения, публикувани тук. Впечатлена съм.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...