24.01.2015 г., 7:49

Заключена усмивка

520 0 4

Една жена ме поздрави.

А никога не бях я срещал.

Със слънчева усмивка ме дари.

Усмивка, за която всеки би завиждал.

 

След мене поздрави и друг.

Усмихна се на някаква старица.

След туй и на съпруга със съпруг,

на две деца, " Здравейте" !, се провикна.

 

На всички се усмихваше жената.

И поздравяваше наред.

Тук, май не са добре нещата.

Зад нея санитар. А друг - отпред.

 

Прибраха я. Не е нормално,

да се усмихваш в тези времена.

Щастлив да си, не е реално.

Заключиха я зад решетъчна врата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, приятели!
  • Да..., - и това също е необичайно...!!!
    "Единственото по-лошо нещо от мъж който не слуша жена си, е мъж който слуша жена си..., и докато мъжът е жесток, жената все още може да се надява, но стане ли добросърдечен, всичко е загубено...!!!" Етиен Рей
  • Много хубав и интересен стих!
    Явно днес не е нормално да се усмихваш,
    раздаваш доброта, усмивки и да бъдеш щастлив от това!
    А как ми се иска да е обратното...
  • "Прибраха я. Не е нормално,
    да се усмихваш в тези времена.
    Щастлив да си, не е реално.
    Заключиха я зад решетъчна врата."
    Силно въздействаща поезия твориш. Прочетох още няколко от последните ти стихотворения, публикувани тук. Впечатлена съм.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...