nikjelev (Ник Желев)
283 955
24.01.2015 г., 7:49 ч.

Заключена усмивка 

  Поезия
390 0 4

Една жена ме поздрави.

А никога не бях я срещал.

Със слънчева усмивка ме дари.

Усмивка, за която всеки би завиждал.

 

След мене поздрави и друг.

Усмихна се на някаква старица.

След туй и на съпруга със съпруг,

на две деца, " Здравейте" !, се провикна.

 

На всички се усмихваше жената.

И поздравяваше наред.

Тук, май не са добре нещата.

Зад нея санитар. А друг - отпред.

 

Прибраха я. Не е нормално,

да се усмихваш в тези времена.

Щастлив да си, не е реално.

Заключиха я зад решетъчна врата.

 

© Ник Желев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели!
  • Да..., - и това също е необичайно...!!!
    "Единственото по-лошо нещо от мъж който не слуша жена си, е мъж който слуша жена си..., и докато мъжът е жесток, жената все още може да се надява, но стане ли добросърдечен, всичко е загубено...!!!" Етиен Рей
  • Много хубав и интересен стих!
    Явно днес не е нормално да се усмихваш,
    раздаваш доброта, усмивки и да бъдеш щастлив от това!
    А как ми се иска да е обратното...
  • "Прибраха я. Не е нормално,
    да се усмихваш в тези времена.
    Щастлив да си, не е реално.
    Заключиха я зад решетъчна врата."
    Силно въздействаща поезия твориш. Прочетох още няколко от последните ти стихотворения, публикувани тук. Впечатлена съм.
Предложения
: ??:??