Една жена ме поздрави.
А никога не бях я срещал.
Със слънчева усмивка ме дари.
Усмивка, за която всеки би завиждал.
След мене поздрави и друг.
Усмихна се на някаква старица.
След туй и на съпруга със съпруг,
на две деца, " Здравейте" !, се провикна.
На всички се усмихваше жената.
И поздравяваше наред.
Тук, май не са добре нещата.
Зад нея санитар. А друг - отпред.
Прибраха я. Не е нормално,
да се усмихваш в тези времена.
Щастлив да си, не е реално.
Заключиха я зад решетъчна врата.
© Ник Желев All rights reserved.