Заключени
парнар (Пламен Парнарев) & Djein_Ear (Джейни)
Заключи ме
със спомена
за месец.
В два кестена
на езерата си.
Доплувах
миналото ти
да бъда
Отново. Някога.
В съня ти...
Оттам да ме отключиш.
Тайно.
Когато ти отнемат
обичта ми...
Запали ме.
Със ласката на вятър.
Във две посоки
от сърцето си.
А камерите в мен
ще пазят
душата,
със която те изпросих...
Извадих
лоша карта.
Знам...
Оставих сянката
от тебе
да скита гола
сред очите.
Да скита в сън
и нощен шепот.
Приела дневните следи
от теб. Премръзнала.
И гладна.
Оставих сянката си
в плен -
в душата
на момиче...
Извадих лоша карта.
Знам.
Сега съм гол.
Без листи.
Обезмислен.
Нахранил снеговете
в твоите зеници.
А сянката ти -
някак светла.
(Бог писал снощи
в порцелана
на ръцете ти...)
Навярно
с огъня,
от тебе взет,
ще пали в друга
моите мисли.
А мен орисал
в някое небе.
Или във спомен
от заключени зеници...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
