Закриляна
Замислих се...
Как охлювът се сгушва във черупка?!
Внезапно осъзнах - това съм аз.
Защо?! Уплашена ли свивам се във таз къщурка?!
Нима от страх, от болка ли, не знам...
И нося своите проблеми на гърба си.
Сякаш костенурка с раничка в гората.
Без сили крача по пътечка бавно,
видяла светъл лъч надежда във листата.
Усетила и полъха на вятър,
погалил с нежност мокрото лице.
Набръчкано и уморено от сълзите
на едно разбито, искрено сърце.
Но виждам полета на пеперуди -
разперили широко пърхащи крила.
И вяра в мене се пробужда!
Какво ли значат всичките неволи?!
Прашинки са във шепичка листа.
Вървя... вървя и никога не спирам.
Духът усетил силата на любовта.
В прегръдка на тъга и обич - смирена, път намирам. Закриляна съм знам
...от горските листа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
