***(закуска за шампиони*)
Прозорецът, във ръбовете си набрал
ръждата на стотици съмвания,
отръска панти.
Намести си безсънните стъкла,
срита слънцето по прахоляка
и изскърца.
Лъчите тромаво се счупиха в первазите
и пръснаха в деня, в студеното,
неподсладени, черни
снопове изб(р)одени съмнения -
храна за хората.
Обикновените.
*Кърт Вонегът, 1973 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Павлова Всички права запазени
Много е хубаво, не е обичайното стихотворение в стил „ти си роза, ти си крем“, каквито най-често се срещат в сайта 
