***(закуска за шампиони*)

Poetry

3.3K 1 32

Прозорецът, във ръбовете си набрал

ръждата на стотици съмвания,

отръска панти.

Намести си безсънните стъкла,

срита слънцето по прахоляка

и изскърца.

Лъчите тромаво се счупиха в первазите

и пръснаха в деня, в студеното,

неподсладени, черни

снопове изб(р)одени съмнения -

храна за хората.

Обикновените.

*Кърт Вонегът, 1973 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

slaveja123 (Слава Костадинова)

Чудесно е. Запомнящо се

2017-08-29T12:26:53+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Тук съм и аз. Макар и със закъснение, ти стискам ръката за прекрасната и оригинална образност!

2017-08-22T08:46:38+03:00
Burns

Впечатляващо!

2016-05-10T12:34:09+03:00
obey (Скреж Постъклото)

Много е хубаво, не е обичайното стихотворение в стил „ти си роза, ти си крем“, каквито най-често се срещат в сайта

2012-01-08T23:30:17+02:00
kaziyka (Мирослава Грозданова)

Аплодисменти!!!!

2011-10-16T11:46:12+03:00