2.09.2005 г., 20:51 ч.

Закъсня 

  Поезия
1384 0 2
От толкоз много студ-
изгарям в огън.
Все толкова да бъда луд-
сега не мога.

Е,щом се блъскаш във стена,
ще я пробиеш,може би,
ако обаче,преди това
главата не разбиеш.

Аз бих те грабнал на ръце-
без упрек и въпроси,
но не очаквай,вече не-
да го изпрося...

Полека всичко се размива,
щом теб те няма тук,до мен,
дорде усетиш,че изстивам,
аз вече ще съм вкаменен.

И няма да помогнат
дори длето и чук,
от мене да изваеш друг,
какъвто ти е нужен-
покорно теменужен...

© Светлозар Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дай още неща за четене! Браво!
  • Много шестици се пишат тук в сайта, но моята - за твоето стихотворение - е много повече от заслужена. Желая ти успех.
Предложения
: ??:??