Sep 2, 2005, 8:51 PM
Закъсня
От толкоз много студ-
изгарям в огън.
Все толкова да бъда луд-
сега не мога.
Е,щом се блъскаш във стена,
ще я пробиеш,може би,
ако обаче,преди това
главата не разбиеш.
Аз бих те грабнал на ръце-
без упрек и въпроси,
но не очаквай,вече не-
да го изпрося...
Полека всичко се размива,
щом теб те няма тук,до мен,
дорде усетиш,че изстивам,
аз вече ще съм вкаменен.
И няма да помогнат
дори длето и чук,
от мене да изваеш друг,
какъвто ти е нужен-
покорно теменужен...
изгарям в огън.
Все толкова да бъда луд-
сега не мога.
Е,щом се блъскаш във стена,
ще я пробиеш,може би,
ако обаче,преди това
главата не разбиеш.
Аз бих те грабнал на ръце-
без упрек и въпроси,
но не очаквай,вече не-
да го изпрося...
Полека всичко се размива,
щом теб те няма тук,до мен,
дорде усетиш,че изстивам,
аз вече ще съм вкаменен.
И няма да помогнат
дори длето и чук,
от мене да изваеш друг,
какъвто ти е нужен-
покорно теменужен...
© Светлозар Николов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Дай още неща за четене! Браво!
-
Много шестици се пишат тук в сайта, но моята - за твоето стихотворение - е много повече от заслужена. Желая ти успех.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
