О, Боже, колко закъснях
за истинското си живеене.
Отминаха лета, слънца
и тяхното стоене,
което за вечност припознах.
И хукнаха скъсените ми дни
по пътища, които все някога
до тебе ще ме заведат.
Ще ти разкажа за Долната земя.
За хората, които се превръщат в птици
ще ми разкажеш,
нали и ти превърна се така.
О, Боже, колко закъснях.
© Мая Тинчева Всички права запазени