28.11.2007 г., 17:02 ч.

Закъснял 

  Поезия » Друга
729 0 7
          Закъснял
Сутрин разчупвам леда,
гледам в прозореца скрежен,
толкова много лета
умори се към мен да си нежен.

Закъсня, пак закъсня,
свири вятър в комина,
виелица вън побесня
и през душите премина!

Но повярвай!
Южнякът отвън
на вратата ни чука -
ето, пристига с гръм -
ще разплаче... капчука...

© Дани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??