Nov 28, 2007, 5:02 PM

Закъснял 

  Poetry » Other
727 0 7
          Закъснял
Сутрин разчупвам леда,
гледам в прозореца скрежен,
толкова много лета
умори се към мен да си нежен.

Закъсня, пак закъсня,
свири вятър в комина,
виелица вън побесня
и през душите премина!

Но повярвай!
Южнякът отвън
на вратата ни чука -
ето, пристига с гръм -
ще разплаче... капчука...

© Дани All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??