Закъсняла
З К Ъ С Н Я Л А
Розата разтвори мигли оросени
и потърси с поглед простори зелени.
Тъжно се усмихна – бяха пожълтели
сухите тревички, листните дантели.
Вятър – сухо ехо, стигна от далече.
Спомен – тънка риза, розата облече.
Сънно се протегна, тежкоотмаляла
и изхлипа:”Боже, как съм закъсняла!”
И разтвори къдри – листи разпилени,
аромат на мама достигна до мене.
Поглед към вратата впери и изстена.
Не потръпна. Беше ледно вкаменена.
© Стойна Димова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Харесах идеята на този стих и преди, когато го прочетох за първи път, харесва ми сякаш още повече и сега. Има поезия, която вълнува винаги! Поздрав за фокусирания най-красив миг, който за съжаление е и най-мимолетен!
-
Много е хубава розата, макар и вкаменена! Хареса ми!
-
Харесах тази закъсняла роза,но аромата още по-вече!
-
Рени, Мисана, Исмаил благодаря за позитивните коментари и високите оценки. Поздрав и приятен ден!
-
! -
Хубав образ на розата, чудесно свързан с аромата на майката.
Докосваш, Стойна! Харесах! -
Добро утро, Стойне, хубаво, много образно, хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав и лека вечер на всички!