"Закъсняла изповед"
на Б.
Очите ти - въглени черни...
Изгарят ме в нежен пожар...
Очите ти... На коя ли са верни?
Не бива... Не искам да знам!
От устните ти искам аз да пия
нектар... Уви, не мои са сега!
Как искам да избягам, да се скрия!
Да бъда миг със себе си - сама...
Ръцете ти - те няма де са мои...
Съдбата ни жестоко раздели...
Но в мислите си и за теб се моля...
И нека Бог да ми прости!
За прошка моля на колене...
Пред другия и Бог, че още те обичам...
Как искам миг поне да си до мене...
Уви! На самота се пак сама обричам!...
Изгарят ме очите ти... Като жарава...
Душата ми от болка стене...
Защо не мога? И не искам да забравя!...
За прошка моля на колене...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райна Недялкова Всички права запазени
