"Закъсняла изповед"
на Б.
Очите ти - въглени черни...
Изгарят ме в нежен пожар...
Очите ти... На коя ли са верни?
Не бива... Не искам да знам!
От устните ти искам аз да пия
нектар... Уви, не мои са сега!
Как искам да избягам, да се скрия!
Да бъда миг със себе си - сама...
Ръцете ти - те няма де са мои...
Съдбата ни жестоко раздели...
Но в мислите си и за теб се моля...
И нека Бог да ми прости!
За прошка моля на колене...
Пред другия и Бог, че още те обичам...
Как искам миг поне да си до мене...
Уви! На самота се пак сама обричам!...
Изгарят ме очите ти... Като жарава...
Душата ми от болка стене...
Защо не мога? И не искам да забравя!...
За прошка моля на колене...
© Райна Недялкова All rights reserved.
