21.03.2012 г., 14:42

Закъсняла изповед

566 0 0

    Закъсняла изповед

 

Нима вий смятате и днеска,

че аз съм онзи стар глупак,

наивно който ръкопляска

и в строя ви се тътри пак...

 

Разбрах ви триковете  стари!

Душицата ви  аз  разбрах!...

На мене вий не сте „другари”…

Но съм от вас - във „шех и шах”!

 

Не вярвам  вече на лъжите…

 О, аз до болка ви  познах!

Вий за ръцете се държите,

да трупате в душите  страх...

 

Наистина сте демагози!

Във хитрините сте с похват!

О, „ашколсун”, на ваште пози...

И на дебелия ви врат!

 

Боях се да не ви разсърдя...

Познавам лошия ви нрав!

От малък бях наплашен, твърде...

Но знаех аз,  че не съм прав!...

 

Но нямаше къде да ида...

Притиснат до стената бях...

Но светлинка от вас не видях...

И все таки ви изтърпях!

 

Аз сърбах  вашата попара.

И  най-страхливо си мълчах...

Въртяхте ме, като на скара…

Живурках аз  и остарях!...

 

Не съм ви гледал във очите!

Това ще кажа с пълен глас!

Не съм ви вярвал на лъжите!

Очаквах за разплата  час!

 

О, низши духом, ще сгрешите!...

Принуден бях, не заблуден!

По-скоро ще си видите ушите,

отколкото  наивника във мен!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....