Mar 21, 2012, 2:42 PM

Закъсняла изповед

  Poetry » Civic
564 0 0

    Закъсняла изповед

 

Нима вий смятате и днеска,

че аз съм онзи стар глупак,

наивно който ръкопляска

и в строя ви се тътри пак...

 

Разбрах ви триковете  стари!

Душицата ви  аз  разбрах!...

На мене вий не сте „другари”…

Но съм от вас - във „шех и шах”!

 

Не вярвам  вече на лъжите…

 О, аз до болка ви  познах!

Вий за ръцете се държите,

да трупате в душите  страх...

 

Наистина сте демагози!

Във хитрините сте с похват!

О, „ашколсун”, на ваште пози...

И на дебелия ви врат!

 

Боях се да не ви разсърдя...

Познавам лошия ви нрав!

От малък бях наплашен, твърде...

Но знаех аз,  че не съм прав!...

 

Но нямаше къде да ида...

Притиснат до стената бях...

Но светлинка от вас не видях...

И все таки ви изтърпях!

 

Аз сърбах  вашата попара.

И  най-страхливо си мълчах...

Въртяхте ме, като на скара…

Живурках аз  и остарях!...

 

Не съм ви гледал във очите!

Това ще кажа с пълен глас!

Не съм ви вярвал на лъжите!

Очаквах за разплата  час!

 

О, низши духом, ще сгрешите!...

Принуден бях, не заблуден!

По-скоро ще си видите ушите,

отколкото  наивника във мен!...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...