Във ръцете си стискам
сетното късче доверие,
посиняло от студ
през горещия юли.
И крепя го едва - като чаша
от крехко стъкло.
А отвъд струи суеверие -
ако падне, ще се счупи на две.
Няма истина...
И мечтите комай -
недохранени птици оклюмали -
не летят, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация